English Version
About Your Astrologer
Private Consultations
 
Home
Хороскопи
Форум за жената
Месечен Хороскооп
Вашия Астролог
Астролога - Гита
Статии
Лична Консултация
Астрология
Знаците от Зодиака
Асцендента
Номерология
Links

 

Регистрация за Астрологични Новини:




Човекът си искаше “спокойствието”

Поздравления, слънчева Гита!

Прекланям се пред вдъхновението Ви да стартирате рубриката “Изповед”! Убедена съм, че има много жени, които ще се зарадват от появяването й и дори да не се осмелят да пишат, ще се поучат от информацията, публикувана тук.

Знам, че житейският път на човека понякога е много драматичен и труден. Когато имаш възможност да споделиш с някого проблемите си и да потърсиш съвет, определено се чувстваш по-сигурен в себе си и по някакъв начин защитен – дори и поради факта, че си дръзнал да изречеш на глас болката си.

Още веднъж, мила Гита, поздравления за благородното начинание и човешка съпричастност, за Вас и Вашите партньори.

Сега ще споделя накратко и моята объркана история. От половин година съм в САЩ. Година и нещо преди да пристигна, живях в една красива приказка и не можех да повярвам, че съм принцесата в нея. Изминалият ми живот в никой случай не може да се нарече лек, но съм се справяла благодарение на духа и оптимизма си. Когато се запознах в интернет с настоящия си съпруг, не търсех връзка с цел брак, а просто приятели. Но много бързо помежду ни се създаде контакт на близост, откровеност и започнахме да откриваме безброй допирни точки и сходни интереси помежду си. В началото дори не знаех къде живее, беше се представил по друг начин. По-късно ми каза, че е в САЩ. Той беше най-галантния и внимателен човек, когото съм срещала. Сравнително бързо ми заяви, че за себе си е взел решението, защото е убеден, че аз съм човека, когото е търсил. И двамата имахме зад гърба си неуспешни бракове и по 2 поизраснали деца. Предлагаше ми да се погрижи за образованието на непълнолетното ми все още дете, защото за него това да изучи едно дете, е нещо много хубаво. Също негови са думите, че знае какво е за една майка детето й и ми предлагаше, ако приема, да се грижи за нас и да заживеем като едно истинско и щастливо семейство – тук, защото той имал още малко над 3 години, за да направи 10 години като стаж за пенсия. А после – и България, и света са наши! Дойде в България да се видим, защото правилно прецени, че това е редно. Не мога аз да тръгна просто така към една неизвестност.

Две седмици изкарахме заедно там, всичко беше прекрасно. Запознах го с близките си, с мои приятели, той ме запозна със своите близки. С една дума – приказка! Дори още там ми предложи да сключим брак, но аз не бях готова все още. Съвсем деликатно, той не настоя и остави нещата да се развият във времето. По-късно започна процедура и ме покани чрез годеническа виза, защото според него, това бил по-сигурния вариант пред туристическа. Оказа се, че в тази виза може да се включи и детето. Аз винаги съм споделяла с него, че без детето си не мога да замина да живея другаде, защото няма на кого да го оставя, а имаше още 2 години до завършване на средно образование. Другото ми дете вече бе поело живота си в свои ръце. С времето всички приеха мисълта, че тази случка ще е нещо хубаво в моя живот.

Всичко беше прекрасно, а приказката толкова светла и обещаваща... до момента на пристигането ни. Не знам как е успявал толкова дълго време да подклажда в мен огъня, без да се усъмня, без да усетя нещо непочтено или фалшиво, по-меко казано. Повярвах, че този път съм срещнала точния човек. Но със стъпването си тук, с всяка клетка на тялото си, долових нещо... нещо нередно, невидимо, което не мога да опиша с думи.

В един миг попаднах в ада. Оказа се толкова различно от милите думи, изричани в продължение на година и нещо... В един момент бяхме оставени с детето ми сами в един непознат свят – да се справяме с всичко. То изведнъж се оказа “непригодно” за живота тук, бяхме мудни и неадаптивни. Всъщност, ние бяхме по 12-13 часа на ден сами в една пуста къща, в един чужд и непознат свят, без никаква подкрепа. Напротив, постоянно се натякваше колко не се вписваме, как тук е за “вълци”, а ние не сме от тях. Бях готова да си тръгна, макар че зад себе си затворих всички врати. По негово предложение напуснах работа, която все пак не беше лоша. Бях буквално във въздуха. Оказа се, че детето ми му създава дискомфорт, че му създава напрежение. Човекът си искаше “спокойствието”, точно така се изрази. А детето ми бе прекалено мъдро и толерантно за възрастта си и не знам как издържа повече от два месеца тези демонстрации. Така и не ни помогна да намерим училище, а когато сами открихме в района и отидохме да попитаме, ни изпратиха до съответния учебен център за подаване на документи и полагане на тест. Но ни се заяви да се оправяме сами. При тези разстояния това е немислимо. При положение, че всичко е чуждо и непознато.

Сключих брак, защото бях поставена на колене. Намирах се в абсолютна безпътица. Нямах мир нито денем, нито нощем. Отказа да подаде петиция за детето, само за мен бил съгласен. Това било за доброто на детето, той по-добре знаел кое е по-доброто. А аз, като всички български майки, съм разбирала криво нещата и съм мислела, че постоянно трябва да бдя над главата му. Аз си знам какво изтърпях. По цял ден обсъждахме с детето ми как да постъпя, дали да си тръгнем заедно или да остана сама и да се опитам да намеря тук място за себе си. Когато заявих, че ще си тръгна за България при тези обстоятелства, бях упрекната като най-нерационалния и неразумен човек, който ще си тръгне без документите да са му излезнали и ще загуби всичките си права. А преди време ми се гарантираше, че каквото и да реша, дори и да се откажа, няма да бъда оставена на произвола, а той ще има грижата за издръжката ми, поне докато си намеря отново работа. В един момент се оказа, че човека не можел да ми помогне, ако си тръгна. Просто без моя социален номер тук, той не можел да докаже, че е женен, а самото брачно свидетелство нищо не значело и т.н. Тези пари, които не биха му удържали като данък, когато декларира с моя социален номер, че е семеен, щели да бъдат за моята издръжка... Дори бях заплашена с развод... Питах защо тогава трябваше да сключваме брак, щом седмици след това ще говорим за развод? Причината, естествено, пак беше в мен.

В по-голям кошмар не бях изпадала. Как се чувствах след заминаването на детето ми, аз си знам. Коя е силата, която ме изправи, не мога да кажа. Но в мен се надигна вълна – силна, мощна, непреклонна – че не трябва да се предавам, а да се боря и да намеря своето място тук, защото мога. И така ден след ден, стъпка по стъпка, вървя напред. Имам своите малки постижения, които за мен са огромни, защото съм ги извоювала абсолютно сама. Открих курс по езика след месеци упорито търсене. Открих българи, живеещи тук, защото за толкова години тук, връзка с такива съпругът ми нямаше. Писането ме спасява и това е нещото, с което запълвам част от времето си. Искам да започна работа, макар че нямам още документи, но и тази тема е табу. Вероятно такава е тактиката – на пълна зависимост, както финансова, така и психологическа.

Човекът до мен се оказа изтъкан от противоречия и лъжи, които е сплитал много умело. В същото време проповядва колко почтен е във всичко и как всички, на които е помагал в живота си, са се отнасяли с неблагодарност към него. И все се пита защо! Сега се опитва да обръща всичко срещу мен, когато се осмеля да поискам обяснение и то за неща, които той е обещавал. Почти си мълча и живея в своя си свят, което ужасно го дразни, защото така не може да проникне в мислите ми. Все още не са ми излезли документите, все още не знам добре езика, все още нямам възможност да шофирам... Но все още не съм се предала  и се надявам да има смисъл в цялата тази битка – на себедоказване. Какво ще ми поднесе бъдещето, не смея да прогнозирам. Едно знам със сигурност – че съм стойностен човек и има какво още да постигна в този живот. Надявам се да успея да намеря себе си тук, да изградя някакви основи, върху които да стъпя и да продължа напред. Времето ще покаже на прав път ли съм, но друга алтернатива за момента нямам. Обичам безкрайно децата си, родителите си, държа на семейните взаимоотношения, на приятелите. Хората, които ме познават, ме подкрепят и са моралната ми опора. Всички са изумени от случилото се, но вярват, че ще намеря пътя.
Съжалявам, че трябваше да пиша толкова обстоятелствено, но това е една дребна частица от случилото се, един щрих, нямаше как да го направя по по-кратък начин. Благодаря, че ме изслушахте. С радост бих прочела съвета Ви. Аз все още не знам всичките си права тук, все още се опитват да ме манипулират. Но знам, че истината рано или късно възтържествува и доброто заема полагащото му се място!

С най-добри чувства!


Човекът си искаше “спокойствието”, но не го намери

Продължение от предния брой, в отговор на наша читателка

Скъпа творителко на разкази и приказки, а така също творителка и на своята собствена съдба, искрено ти съчувствам за голямата болка и мъка, която си преживяла, за многото сълзи, които си проляла, същевременно се радвам, че вярваш в добрия край на своята собствена история, че както в повечето американски филми, където краят е винаги щастлив, така и краят на твоята история ще бъде щастлив. Човекът до теб си търси спокойствието, но трудно ще го намери, поне докато съжителства с теб, а и доста след това. Този брак няма да донесе радост нито за теб, нито за него, нито за децата ти, но ще предизвика всичката твоя амбиция и воля не само за оцеляване, но и за интелектуално и духовно израстване. Това е кармична връзка, която е неизбежна и има за цел да научиш важен урок, чиято цел е не толкова да запази брака, колкото да ти даде възможност за израстване като личност. Човека, с когото си се събрала, е голям инат, търси спокойствие и удоволствия. Той няма да отстъпи нито крачка от своето мнение и няма да се откаже от своите намерения и желания, които ти самата вече си разбрала какви са. В пътя си заедно вие ще имате много предизвикателства, много трудности и прегради, които трудно ще преодолеете, особено ако един от вас не е искрен спрямо другия. Тази връзка ще постави на проверка и изпитание всяка частица от твоето АЗ, ще промени изцяло твоето виждане за света, твоя живот, а и твоята ценностна система. Ето защо е необходимо да си много силна, за да издържиш. Тази връзка няма да има стандартно развитие.  Всеки опит от страна на него да те ограничи или затвори ще бъде осуетен и скоро ще те загуби, защото вие и двамата имате нужда от свобода, за да продължите заедно, иначе връзката е обречена на пълен провал и ако той не го осъзнае, много зле за него. Той не разбира и не се интересува от твоите чувства и емоции, той има различни виждания и вие ще имате винаги спорове по въпросите, свързани с финанси, семейство, деца, хранене. Вие сте коренно различни. Вие ще бъдете нервни и раздразнителни един с друг и трудно ще намерите хармония помежду си.

Връзката няма да е много продължителна, но ще се наложи ти да се бориш за правата си, за да можеш да уредиш легални и юридически проблеми. Добри приятели ще се намерят и ще ти помогнат, както да си намериш работа, така и адвокат, с когото да се посъветваш. Скоро ще си намериш работа, няма да ти харесва, но ще се радваш, че можеш да излезеш от къщи и да спестиш пари. Годината, която следва сега, след рождения ти ден, ще бъде трудна, но много градивна, ще имаш нови големи отговорности, ще работиш тежка работа, но ще можеш да направиш крачка напред. Все още няма да имаш свобода и все още няма да знаеш кой път да избереш и с какво да се занимаваш. Нека това не те притеснява, защото сега ще търсиш и преоткриеш себе си. Този процес ще вземе няколко години, но както ти мечтаеш ще положиш основите на нещо ново, ще създадеш база и кардинален път, по който ще вървиш най-малко 7 години занапред. Не започвай нищо ново сега, само гледай да завършиш успешно това, което си започнала. Новата 2009 ще бъде по-добра и по-плодоносна, ще можеш да се пресъюзиш с близък човек, когото обичаш, не е изключено да е детето ти. Ще създадеш нови контакти, ще имаш подкрепа от нови приятели и организация или група, в която ще членуваш, най-вероятно хора, които работят в областта на комуникациите, пресата, медиите. През февруари 2009 ще срещнеш съдействие и ще имаш по-добра работа. Подготви се обаче от сега, една година наред да се наслаждаваш на самотата си и да се радваш на собствената си компания, защото се очертава все още да бъдещ изолирана и сама и ще трябва да извикаш на помощ всичкия си оптимизъм и вяра в бъдещето, за да преодолееш трудния период. За твое щастие ще има добра фея, която по невидим път ще те пази и помага в този труден период. Видимо няма да виждаш резултати или промени, но след септември 2009 ще разбереш, че си постигнала много, че си станала нов човек, че си надраснала собствените си възможности.

В никакъв случай не потискай чувствата и емоциите си, защото пасивната агресия натрупана в теб може да порази не само здравето ти, но и да накара този до теб да я усети и на твоето мълчание и въздържаност, той да отговори с огън или друг вид форма на война. Не влизай във война, защото той е по-силният, а бъди търпелива и умна и търси открито своите права. Колкото по-дипломатична си в този период, толкова повече ще спечелиш. Не излизай в открита конфронтация, за да не загубиш битката. Поискай да си вземете куче, излизай и го разхождай дълго на чист въздух и в никакъв случай не се нахвърляй на сладкишите, за да запълниш други свои нужди. Напротив, храни се много леко и отбягвай месото, за да бъде ума ти бистър и да вземеш най-точните решения, а ако попаднеш в депресия- изхвърли изцяло месото и яж само салати и плодове. И тъй като обичаш да пишеш, съветвам те да си купиш много тетрадки и много химикали, защото през годината, която ще следва ще имаш материал за цял роман, а в писането ще бъде твоята възможност да дадеш израз на всички онези дълбоки мисли и чувства, които ще те владеят, на всички бури и урагани, които ще те застигнат. Нищо чудно след година да заинтригуваш света със своята история и всички да искат да я прочетат.

С най-топли чувства и пожелание за успех.

ГИТА

Oбратно